Философията – само за деца! (история за философия и пораснали)

flyer_new
Деспина – една умница от група по философия в детска градина – казва на учителя:
– Господине, а пък да знаете, че аз и във вкъщи много обичам да си задавам тема за мислене по философия и после да си рисувам по нея.
Учителят благодари за споделеното и си признава пред децата, че е много приятно да разбере, че някои от тях философстват и у дома. Получава се хор от възгласи на други (едва ли не всички) деца, които настояват, че и те правят като Деспина. Въодушевен, разчувстван и очарован учителят казва:
– Ами и аз много обичам да си давам теми за философстване в къщи и на работата.
След това изказване настава тишина. Усеща се, че нещо става. И тогава всички деца избухват в закачлив смях, а Деспина казва:
– Ееех, господине, голям сте шегаджия! То философията не е за големи хора, то е само за деца!…

Какво е „Философия с деца?“

box1Това е метод, който чрез въвеждането на занимания по философия в детската градина, цели обучение на децата в мислене.

Как така „обучение в мислене?“

box2

По същия начин, както се учим например да плуваме или да караме колело, да говорим чужд език. Всички тези умения човек може да развие и сам, но е по-лесно, и се чувстваме по-спокойни и сигурни, когато някой ни помага.

Какво се прави в заниманията по философия?

Философства се…

Какво ще рече „философстване“?

box4

Философстването се разбира като начинание, при което заедно изследваме как сме измислили това, което мислим. Мислим самото мислене. Любопитстваме за света, в който живеем, учудваме се на неразбираемото, питаме за непознатото, обсъждаме онези теми, които са важни за нас.

Каква е ролята на учителя?

box3Той е партньор на децата в чуденето, любопитстването, питането. Отнася се към тях с безусловното уважение, което дължим на всяка автономна в мисленето си личност. Работата му не е да даде на децата готови знания – той по-скоро върви с тях по пътя към собствените им отговори, като следи за опасности и препятствия. Учителят не може да научи децата как да мислят изобщо, но може да им помогне да мислят по-ефективно, да си дават сметка за собствената си перспектива, да аргументират позициите си, да развиват идеите си. Да мислят и заедно – да работят в общност, в екип, да отчитат ценното в чуждите гледни точки, да са толерантни към различията на другите.

Достатъчно разумни ли са децата, че да философстват?

box5На децата не им предстои да станат разумни, да започнат да мислят. Напротив, тяхната разумност е същата тази разумност, която е и на порасналите хора. За тях също има важни теми и трудни въпроси. Философстването като съвместно осмисляне, като всеобщо изследване, е дейност, в която децата могат да се включват така, както и възрастните. В заниманията децата застават в позицията на философи, но не в академичен смисъл, нито в ироничния смисъл на онези, които никога не се съгласяват с чуждото мнение. А като личности, които са любопитни, учудват се на неразбираемото, задават въпроси, изследват наличното и създават новото заедно с другите хора.

Как конкретно се постига това? Как протичат заниманията по философия?
Какво правят там децата?

box6

Те извършват естествени и привични действия – играят, говорят, пеят, рисуват, моделират и т.н. Важното обаче са не толкова самите действия, колкото съвместното им обсъждане и осмисляне. Водещите занятието използват тази среда за изграждане на една малка и работеща изследователска общност. Там децата се превръщат в откриватели, включват се в свободно мислене.