Философията – само за деца!
(история за философия и пораснали)
Деспина - една умница от група по философия в детска градина – казва на учителя:
– “Господине, а пък да знаете, че аз и във вкъщи много обичам да си задавам тема за мислене по философия и после да си рисувам по нея”.
Учителят благодари за споделеното и си признава пред децата, че е много приятно да разбере, че някои от тях философстват и у дома. Получава се хор от възгласи на други (едва ли не всички) деца, които настояват, че и те правят като Деспина. Въодушевен, разчувстван и очарован учителят казва:
– “Ами и аз много обичам да си давам теми за философстване в къщи и на работата”.
След това изказване настава тишина. Усеща се, че нещо става. И тогава всички деца избухват в закачлив смях, а Деспина казва:
– “Ееех, господине, голям сте шегаджия! То философията не е за големи хора, то е само за деца!”…
Какво е „Философия с деца”?
Това е метод, който чрез въвеждането на занимания по философия в детската градина, цели обучение на децата в мислене.
Как така „обучение в мислене”?
По същия начин, както се учим например да плуваме или да караме колело, да говорим чужд език. Всички тези умения човек може да развие и сам, но е по-лесно, и се чувстваме по-спокойни и сигурни, когато някой ни помага.
Какво се прави в заниманията по философия?
Философства се…
А какво ще рече това?
Философстването се разбира като начинание, при което заедно изследваме как сме измислили това, което мислим. Мислим самото мислене. Любопитстваме за света, в който живеем, учудваме се на неразбираемото, питаме за непознатото, обсъждаме онези теми, които са важни за нас.
Каква е ролята на учителя по философия в детската градина?
Той е партньор на децата в чуденето, любопитстването, питането. Отнася се към тях с безусловното уважение, което дължим на всяка автономна в мисленето си личност. Работата му не е да даде на децата готови знания – той по-скоро върви с тях по пътя към собствените им отговори, като следи за опасности и препятствия. Учителят не може да научи децата как да мислят изобщо, но може да им помогне да мислят по-ефективно, да си дават сметка за собствената си перспектива, да аргументират позициите си, да развиват идеите си. Да мислят и заедно – да работят в общност, в екип, да отчитат ценното в чуждите гледни точки, да са толерантни към различията на другите.
Не е ли прекалено амбициозно да се очаква всичко това от децата?
Не, не е. На тях не им предстои да станат разумни, да започнат да мислят. Напротив, тяхната разумност е същата тази разумност, която е и на порасналите хора. За тях също има важни теми и трудни въпроси. Философстването като съвместно осмисляне, като изследване на света, е дейност, в която децата могат да се включват така, както и възрастните. В заниманията децата застават в позицията на философи. Но не в академичен смисъл, нито в ироничния смисъл на онези, които никога не се съгласяват с чуждото мнение. А като самостоятелни личности, които са любопитни, учудват се на неразбираемото, не се страхуват да задават въпроси, да създават новото заедно с другите хора.
Как конкретно се постига това? Как протичат заниманията по философия? Какво правят там децата?
Те извършват естествени и привични действия – играят, говорят, пеят, рисуват, моделират и т.н. Важното обаче са не толкова самите действия, колкото съвместното им обсъждане и осмисляне. Водещите занятието използват тази среда за изграждане на една малка и работеща изследователска общност. Там децата се превръщат в откриватели, включват се в свободно мислене.