15 Окт.

Как се прави бъдеще?

Трудността по редовното списване на този блог, мисля си, произтича в известен смисъл и от това, че децата и учениците, с които философстваме, твърде често ни радват с творчески постижения, със загрижено мислене, с мъдрост. Не е лесно да оставиш много от всичко това настрана, за да разкажеш само някое. А да се разказва всичко – просто не може, това е вече очевидно.
Все пак, понякога усетът е от вида:  „Ето точно това казване, точно това хрумване, идея непременно искам да споделя“. И ето.

Група петокласници обсъждат темата „Бъдеще и не-бъдеще“. Най-напред, то е вид време. Но „времето тече“, така че се стига до въпроса как ние, хората, единим всичко това: бъдещето, което постоянно става настояще, което постоянно става минало. В някакъв смисъл нито миналото, нито бъдещето съществуват. Но как така?! Тук въвличаме в разговора наблюдението, че онова, което е станало в миналото, има последствия в настоящето, а хората изменяме настоящето според желанията ни (прогнозите, плановете, мечтите…) за бъдещето. И тук вече идеите започват да се раждат. В долната снимка може да се видят чудесните изобразявания, сътворени от Мишо (ляво) и Неда (дясно).

future2

Мишо ни кани да си преставим „стрелата на времето“ и как всеки от нас е само малка „точица“ (Мишо изрично заяви авторско право над описанието чрез термина „точица“) в напречното сечение на тази стрела. Като сме направили това, можем да разберем становището на Мишо, че с действията си всяка такава точица, всеки един от нас променя посоката на тази стрела. Всеки от нас („Всеки един от нас в стаята, всяко дете, всички“, каза Мишо на съучениците си), променя света. И няма нужда да си Айнщайн или Нютон, за да правиш това. Просто всички можем.
Неда, от друга страна, изобразява времето като кръг (защото хем всички „вървим“ към различно бъдеще, но всичките тези различни са все бъдеще). И дори, забелязва Неда, някой да поиска да се върне към миналото (към минали моди, обичаи, дори като отказ от някакви човешки постижения, технологични например), всъщност това няма как да стане. Защото ако помислите, обяснява тя, ние всъщност винаги вече сме в бъдещето. И е добре да си даваме сметка, че е така. Ние сме там и то зависи от нас. Съвсем буквално – „Няма смисъл да чакате да ви се случи някакво бъдеще. Ако мечтаеш да станеш някакъв, танцьор например, просто започни да бъдеш такъв.“

Няма нужда от заключение, струва ми се. Бъдещето е в сигурни ръце.

17 Мар.

„Извини се!“

Наскоро заедно с група четвъртокласници от St George School & PreSchool обсъждахме следния кратък текст:

Sorry
Say sorry!
I won’t.
Say sorry, or it’s straight to bed.
Rrrr… sorry.
I don’t think you meant that.
Sorry. Sorry, sorry, sorry.
Alright. Don’t do it again.
(Автор: Jason Buckley)

Започнахме така: всеки ученик е поканен да запише на свое листче с текста въпрос или коментар, свързани с прочетеното. После листчетата сменят притежателите си и всеки има възможност да отговори на чужд въпрос или да коментира коментар от друго дете. Ето някои от умните, шеговити, автентични и изобщо, свободни и разнообразни питания и твърдения.

IMG_20150317_170602804

IMG_20150317_170629651

IMG_20150317_170652666

IMG_20150317_170705716

IMG_20150317_170727238

Разнообразието е важно. Вижда се, че учудването и удивлението поемат в различни посоки…

След като се събраха всички листчета, доброволци от класа избираха едно след друго няколко от тях, на случаен принцип (със затворени очи). Така можахме да обсъдим повече от едно чудене и да не отхвърлим като безсмислено нито едно. Без да преразказвам останалото, само ще цитирам едно от твърденията, около което групата се обедини. А именно, че: „You teach morals with morals, not with orders.“ (автор: Мишо).

 

 

25 Февр.

Кое дете, кой родител?

Източник: http://tiny.cc/6h7lux

Трябва ли децата и родителите да си приличат? Някои деца приличат ли повече на родителите си от други? А какво, ако забележим прилики между един възрастен и един малък човек? Следва ли нещо от това за наличието или отстъствието на роднинство между тях?
За нас, порасналите, отговорите на горните въпроси може и да са сред очевидните. И точно затова, да сме оставили децата сами да ги изследват и да откриват отговорите. Което е чудесно, разбира се, но може да доведе и до куриозни ситиуации, като ето тази:

– Това не е твоето бебе, то е нейно! – обръща се един шестгодишен умник към майката на почти едногодишно момиченце, сочейки седящата до нея жена.
– Много се радвам, че така мислиш, но аз не съм майка на бебето. – с усмивка отговаря набедената родителка.
– Не, аз те видях, ти го гушкаше! Аз знам, ти си майка на бебето!
– Аз ѝ дадох бебето за малко, защото обядвах и не можех да го гушкам точно тогава. – обяснява майката.
– Не, аз знам! Тя е майката!!

Тук възрастните въвличат в разговора цяла артилерия от откритост, родителска отговорност, добронамереност и т.н., така щото бебето и майка му да бъдат признати от малчугана именно като такива. „За какво ни е да не ти казваме истината?!“, „Това е важно, не бихме си измисляли!“…

– Но аз знам!…

Тук, би могла да се „намеси“ философията. Да се въвлече изследването на собственото знание, проблематизирането на очевидността.

– А ти по какво позна, че тя е майка на бебето?
– Ето така! Те си приличат. Виж, носовете си приличат! Лицата им!
– … Сега ще ти кажа нещо удивително. Помисли, хората може да си приличат на външен вид, но да не са семейство! Да не са например майка и нейното дете, а само да се познават, дори да са приятели…

Следва мълчание. Едновременно успокоено и учудено.

– Добре. Така може.

После малчуганът си тръгва. Историята завършва, поне от гледната точка на разказвача. Какво ще направи шестгодишното момче с откритието на (не)семейните прилики, не се знае. Но самото откритие, самото осмисляне на идеята е безспорно. И бихме могли отново да се запитаме: Трябва ли децата и родителите да си приличат? А в ето-тази книжка – защо малкото паленце е точно същото като голямото куче, само с умалени размери? Как така малкият и порасналият лебед не си приличат?…

09 Февр.

Вълшебни думи?!

Понякога в заниманията по Философия стават чудеса. Като казвам чудеса, имам предвид чудесни и радостни събития. Събития – за общността на чудещи се, която ги сътворява. Ще разкажа за чудото на една група второкласници, чиито часове се провеждат на английски език. Децата са поканени да  обсъждат следния текст, озаглавен „The Magic Tree“*

A long, long time ago a little boy was walking through a park. In the middle of the park there was a tree with a sign on it. The sign said
„I am a magic tree. Say the magic words and you will see.“
The boy tried to guess the magic words. He tried
abracadabra,
supercalifragilisticexpialidocious,
tan-ta-ra,
and many more… but none of them worked.
Exhausted, he threw himself on the floor, saying: „Please, dear tree!“ and suddenly, a big door opened in the trunk. Inside everytТониhing was dark, except for a sign which said
„Carry on with your magic.“
Then the boy said
„Thank you, dear tree!“
With this, the inside of the tree lit up brightly and revealed a pathway leading to a great big pile of toys and chocolate.
The little boy brought all his friends to the magic tree, and they had the best party ever. This is why people always say that „please“ and „thank you“ are the magic words.


Занятието се провежда, в основни линии, според методологията „Community of Philosophical Inquiry (CoPI)“: участниците изчитат съвместно (на глас, като всеки чете, поред, определена част) предложен от обучителя текст, след което биват поканени да споделят въпроси, които са си задали по повод прочетеното. Въпросите се записват, заедно с името на автора си, така че да са видими за цялата група, а обсъждането им започва поред, според заявения от участниците (в случая, чрез гласуване) интерес.


Едно от момчетата в групата почти винаги отказва да общува на английски език. Обикновено се включва в обсъжданията, само ако открие възможност да вземе думата на български. Когато беше поканен в съвместното четене,  отначало замълча. Аз попитах: „Ники, би ли ни казал, ако пропускаш реда си за четене, за можем да продължим? Макар че ние ще се радваме да чуем и теб!“

И… Ники зачете:

… Inside everything was dark, except for a sign which said
„Carry on with your magic.“…

Благодарих , но още преди да поканя следващото дете, друг умник от групата удивено заяви: „Но аз никога не съм те чувал да четеш толкова хубаво!“
Естествено, последваха радостни ръкопляскания. До края на часа Ники следеше обсъждането с много внимание и лека усмивка.

Децата различиха два вида вълшебни думи, от които едните са „наистина вълшебни“, а другите – не, но хората ги наричат така, понеже ги обичат, успокояват се, когато ги чуят, стават по-щастливи. Питаха се и дали дървото е говорещо дърво. Как момчето е решило да не запази откритието си само за себе си, а да сподели с приятели. Какво е било времето в парка. И други трудни и чудни въпроси…


*Източник: http://freestoriesforkids.com/audiostories/british-english/magic-tree-audio-story-narrated-british-english

31 Дек.

За Дядо Коледа, втори дубъл

Малко преди Коледа разказахме някои от въпросите,  през които децата осмислят чудното и удивителното на празника. Част от тези умни и вдъхновяващи питания почерпихме от работата в изследователската общност на група деца от ЦДГ 85 „Родина“ (гр. София), философстващи заедно с нашата колега Инес Райчева. 

Сашко: Миналата година в детската градина дойде Дядо Коледа! Но не беше истинският…
Ани: Аз, мисля, че беше!
Сашко: Не беше! Истинският Дядо Коледа няма очила! Този беше просто маскиран човек.
учителят: От къдезнаеш, Сашко?
Сашко: Ами от филмите!
Ангел: Беше истинският! Иначе от къде ще знае какви подаръци сме написали в писмото, че искаме за Коледа?
Сашко: Истинският Дядо Коледа има по-голямо понпонче на шапката! Освен това има истински джуджета, а тези не бяха истински! Бяха много високи… като големите хора. (Става и показва колко са били високи) И освен това имаха червени шапки! А истинските джуджета имат зелени!
Калоян: Като пипнеш костюма се разбира дали е истински… Освен това имаше очила, значи не е истинският! Защото съм го виждал и той няма!
учителят: Как се разбира като пипнеш костюма?
Сашко: Ами усеща се…
Ангел: Ако е хубав е истинският.
учителят: Калоян, ако ти си сложиш очила, значи ли, че вече няма да си същият Калоян? И другите ще мислят, че не си истинският Калоян?
Калоян: Е… Ами не…
Сашко: Същият Калоян ще е!

***

учителят: Само през зимата ли можем да видим Дядо Коледа?
Димана: Не, аз съм го виждала и през лятото!
Сашко: Къде?
Димана: На морето! Седеше си на плажа и се снимаше с хората. И еленът Рудолф беше там!
учителят: А тогава Дядо Коледа не раздаваше ли подаръци?
Димана: Не! Нали и той има нужда да си почине като нас на морето! Не може само да работи!

***

Ангел: Аз много обичам да украсявам вкъщи на Коледа!
Катерина: Ако не сложим коледна украса Дядо Коледа сигурно няма да дойде!учителят: Кое те кара да мислиш така, Катерина?
Катерина: Ами защото той много се е трудил заедно с джуджетата и иска да му е красиво като дойде вкъщи!
Ани: Той няма да знае, че го чакаме, ако не сме украсили! Аз дори правя сама украса от хартия, за да знае, че много го чакам!

***

22 Дек.

За Дядо Коледа, истината и съществуването

Когато наближат празници, децата често ги превръщат и в теми на заниманията по философия. Много приятно е да се изследват такива „утвърдени“ теми, каквито са посветените на Дядо Коледа, на Коледа и Нова година, на празниците изобщо. Обучителят знае, че те са плодоносни за открития и удивления, основани в търсене на идеи за истина, понятия за съществуване, смисли на идентичността. И, също толкова важно, че предстои радост, смях, разкази за мечтани подаръци и очакване на юут и чудесни дни у дома със семейството.

Решихме да покажем част от тези предпразнични съкровища и затова събрахме малко представителни въпроси, твърдения и рисунки, които през последните седмици измисляха децата с философия, от ОДЗ 171 „Свобода“, ЦДГ 85 „Родина“, All Day English Center „Wonder World“ и ЧСОУ „Св. Георги“.

Заповядайте!

  • Шейната ли дърпа елените или елените дърпат шейната?…
David_xmas

Давид, 5 г.

Yoana_xmas

Йоана, 5 г.

Ivayla_xmas

Ивайла, 5 г.

  • През комина ли влиза Дядо Коледа, някак с вълшебство (как иначе, при толкова тесни комини)? Но как влиза в онези домове, които изобщо нямат комини? Може би с джуджетата са изобретили технология за телепортиране?
  • Дали Дядо Коледа е вълшебно същество или е човек, който с помощта на джуджетата изобретява начини да стигне с подарък до всяко дете на Земята само за няколко часа?
  • Как се познава кои деца са били най-добри? Може би със специална машина? Или за всяко дете се грижи един елф, който „просто знае“? Както и да става, много се стараеш да ставаш все по-добър.
  • Ако си забелязал, че във филмите и в книгите с Дядо Коледа, които си гледал и са ти чели, той никога не е носил очила, а в детската градина дойде да раздаде подаръци и да се повесели с децата един очилат Дядо Коледа, той истинският ли е? (На този въпрос учителите по философия обичаме да отговаряме с друг: ако ти сложиш очила, ще си останеш ли истинският себе си, или ще си не-истински? Обикновено децата избухват в смях вместо отговор…)
  • Ако се чудите как така не всеки ден е Коледа, ето какво обяснение измислиха Давид и Елиян, и двамата на по 5 години : „Няма да е честно. Защото има много празници и може някой друг да ти е най-любим, например Великден да ти е по-любим от Коледа. Ако винаги е Коледа, този празник няма да дойде! А празниците са, за да ставаме по-щастливи.“

… Понякога, знаем, децата се чудят дали съществува дядо Коледа. Ние от ОнтоИдея имаме доказателство, че да, съществува: и това са самите те, всички хлапета, чудесни и жизнерадостни, които сътворяват най-чудесните и хубави празнични дни. 
Така че, не ни остава друго, освен пожеланието да са весели и любимите, и по-любимите, и най-любимите празници!

05 Дек.

Всички сме хора!

Ето и философските камъчета за тази седмица. Този път са мънички – твърдения, отделени от контекста на обсъжданията, в които са били изработени от своите автори. Поемаме отговорността, понеже сме убедени, че откритостта и истинноста, откриваеми в казаното от децата, са достатъчен контекст и повод да ги споделим.

Ели, петгодишен, мислейки по въпросите на възпитанието: „Ако възпитаваш едно дете, трябва да му показваш какво е добро. Като казваш, и да правиш доброто. Например, ако кажеш как да се пали свещ, така че да не падне и да стане пожар, да покажеш как се прави.“

Лиляна, 3 клас, по темата за щастието: „Щастието е да вървиш по своя собствен път. Свободно да правиш това, което харесваш и обичаш.“

Тамара, 2 клас, обсъждайки чуденето как е възможно динозаврите да са толкова различни и все пак, всички да са именно динозаври (което чудене е споделено от Никола, от същия клас): „По същия начин, както и хората: някои са тъмни, други светли. Някои са ниски, високи, малки, големи. С къса или дълга коса. Говорят различни езици. Но всички сме хора!“

28 Ное.

Как познавате какво е живото? (философски камъчета #1)

Децата, с които се срещаме в работата си, ни радват с много от действията си. Сред най-впечатляващите и удивителните е готовността за изследователство, която проявяват. Безценни са, разбира се, и резултатите, които постигат – затова и заглавието на настоящата рубрика е „Философски камъчета“. Ще се стараем да я обновяваме редовно.
Днешните „камъчета“ са дело на група второкласници, които изследват по какво се познава, че нещо е живо. Както обикновено, дете от класа предлага темата – в описания час е ред на Петра. Повечето от децата в групата участват в занятия по философия от около четири години и имат богат опит в изобретяването на теми и обсъждането им. Част от този опит е откритието, че можеш да черпиш удивление от въпросите на другите…

Read More

17 Ное.

Философия с деца в КъЩатА

Докато размествахме и преименувахме секциите в сайта, за малко да изгубим една актуална информация за настоящата учебна година. Добавяме я тук:

Наскоро променихме деня за философстване с деца в КъЩаТА: вторниците се оказаха по-подходящо време за участниците, с които вече провеждаме занятия. Началният час се запазва, тъй че заповядайте всеки вторник от 18 ч.!

Да повторим, за записвания можете да потърсите домакините от КъЩатА на тел. 0889 932 451 или чрез събитието във Фейсбук. А ако имате въпроси, свързани с провеждането на занятията, не се колебайте да се свържете с нас.

11 Ное.

Промени по сайта

Привет!

Започваме промени, обновления, осъвременявания. Като начало, добавихме в сайта блог. Днес го ползваме за първи път с молба да ни извините, ако в близко бъдеще от време на време се оказваме „офлайн“. Обещаваме да е за кратко.

Ще се постараем и да разказваме повече за дейността си; сайтът започва да изглежда различно, актуализираме информацията както за местата, които работим, така и за нашия екип обучители – понеже за няколко години пораснахме и днес изглеждаме и звучим пораснали. Също като децата, с които заедно продължаваме да поумняваме. 🙂