21 Ян.

Добро и хубаво!

При срещите си с децата понякога се натъкваме и на етически въпроси. Темите за доброто, красивото, хубавото и справедливото присъстват в ежедневието им по забележителен начин. Да, децата ги забелязват и обсъждат ето така…

Добро и хубаво

Анна: Добро е различно от хубаво. Хубавото е например като тази боя за рисуване, която може да направи много хубави рисунки. Отиваш и си купуваш хубава боя. Но тя не е добра. Аз мога да съм добра, да се държа добре с децата.
Ася: Някой може да не е хубав, но пък да е добър. Според мен обаче всички хора са хубави. Има и хубави хора отвън, които постъпват лошо. Всеки, дори да постъпва зле, е добър, хубав отвътре, защото може да се поправи. Той не е лош. Никой не се ражда зъл.

Хубавото е винаги трудно

Крис: Хубавите неща се правят много трудно.
Калоян: Съгласен съм. Ето онази картина там е много трудна и е толкова хубава…
Ася: Според мен има и хубави лесни неща, както и трудни грозни. Мога много да се трудя и накрая да се получи нещо нехубаво. Или да нарисувам много лесно нещо хубаво.

Болест е недобро, но и добро!

Мая: Болестта е нещо добро, защото все още си жив и можеш да се оправиш. Ако умреш, не можеш. Макар и да боли, болният е жив и това е добре.

Доброто може ли да не е добро?

Вики: За мен добро е, когато се бием със сестра ми и тя ме удря.
учителката: Какво те кара да мислиш, че това е добро за теб?
Вики: Ами защото отивам при мама и ѝ разказвам. Тогава тя наказва кака ми.
учителката: А, значи за теб е добро да наказват кака ти, така ли?
Вики: Да! Защото през това време мога да си играя спокойно.
учителката: Вики, ти май намираш за добро да си играеш, а не да те удрят. Като казваш, че е добре да те удрят, имаш предвид, че за теб е добро следствието от това да те удрят— играта. Правилно ли съм те разбрала?
Вики: Да.

07 Ян.

За компютрите

След Коледно-новогодишната ваканция децата от 2 ОДЗ „Звънче“ все още са ентусиазирани и под въздействие на магията на празниците. Докато разказват за подаръците си се ражда и първата ни тема за 2015-та… лаптопите. Ето някои моменти от разсъжденията на шестгодишните философи:

Иван: Предлагам темата за лаптопите.
учителката: Иван, би ли обяснил какво е лаптоп?
Иван: На лаптопа се гледат филми, има картинки и игри…
учителката: Но какво е той самият?
Стоил: Лаптопът има капак, който се затваря. Има и букви.
учителката: А това тук какво е? (посочва настолен компютър в стаята)
Стоил: Това е компютър. Лаптоп е галеното име на компютър. Така му казват.
Иван: На компютъра се гледат филми и има игри.
учителката: А не се ли гледат и на телевизора филми?
Иван: Ами да. Телевизорът и компютърът са едно и също.
Стоил: Не, не са. На компютъра се свалят филми и игри, които после можем да гледаме и на телевизора.
Вероника: И ние така правим вкъщи. Татко ги свързва с един кабел и гледаме на телевизора.
Стоил: Защото е по-голям. И компютърът е по-голям от лаптопа.
Вероника: Най-малък е телефонът; после е таблетът; по-голям е лаптопът; най-голям е телевизорът.
Иван: А още по-голямо е киното! И там се гледат филми. А на телевизора пускат телевизия.
Стоил: Този, който пуска телевизията, печели пари.
учителката: А на компютъра има ли някой, който пуска филми?
децата: Не. Ние ги сваляме.