25 Февр.

Кое дете, кой родител?

Източник: http://tiny.cc/6h7lux

Трябва ли децата и родителите да си приличат? Някои деца приличат ли повече на родителите си от други? А какво, ако забележим прилики между един възрастен и един малък човек? Следва ли нещо от това за наличието или отстъствието на роднинство между тях?
За нас, порасналите, отговорите на горните въпроси може и да са сред очевидните. И точно затова, да сме оставили децата сами да ги изследват и да откриват отговорите. Което е чудесно, разбира се, но може да доведе и до куриозни ситиуации, като ето тази:

– Това не е твоето бебе, то е нейно! – обръща се един шестгодишен умник към майката на почти едногодишно момиченце, сочейки седящата до нея жена.
– Много се радвам, че така мислиш, но аз не съм майка на бебето. – с усмивка отговаря набедената родителка.
– Не, аз те видях, ти го гушкаше! Аз знам, ти си майка на бебето!
– Аз ѝ дадох бебето за малко, защото обядвах и не можех да го гушкам точно тогава. – обяснява майката.
– Не, аз знам! Тя е майката!!

Тук възрастните въвличат в разговора цяла артилерия от откритост, родителска отговорност, добронамереност и т.н., така щото бебето и майка му да бъдат признати от малчугана именно като такива. „За какво ни е да не ти казваме истината?!“, „Това е важно, не бихме си измисляли!“…

– Но аз знам!…

Тук, би могла да се „намеси“ философията. Да се въвлече изследването на собственото знание, проблематизирането на очевидността.

– А ти по какво позна, че тя е майка на бебето?
– Ето така! Те си приличат. Виж, носовете си приличат! Лицата им!
– … Сега ще ти кажа нещо удивително. Помисли, хората може да си приличат на външен вид, но да не са семейство! Да не са например майка и нейното дете, а само да се познават, дори да са приятели…

Следва мълчание. Едновременно успокоено и учудено.

– Добре. Така може.

После малчуганът си тръгва. Историята завършва, поне от гледната точка на разказвача. Какво ще направи шестгодишното момче с откритието на (не)семейните прилики, не се знае. Но самото откритие, самото осмисляне на идеята е безспорно. И бихме могли отново да се запитаме: Трябва ли децата и родителите да си приличат? А в ето-тази книжка – защо малкото паленце е точно същото като голямото куче, само с умалени размери? Как така малкият и порасналият лебед не си приличат?…

17 Февр.

Кога започва денят?

Учудващо е как и кога започват нещата. Особено в случай че не можеш да начертаеш стартова времева или пространствена линия. Чудно е и кога завършват. Тези питания ни окуражиха с децата от първи клас да потърсим и намерим отговори в разговора ни за Деня. 

Анна: Предлагам да си говорим за деня и нощта.
учителката: Можеш ли да кажеш как различаваш деня от нощта, Анна?
Анна: Денят се познава по това, че слънцето грее.
учителката: Сега навън ден ли е?
Даниел: Да, но е облачно и не грее.
Анна: Слънцето не се вижда от облаците, но е там, зад тях.
учителката: По какво разбирате, че е там?
Даниел: Защото облаците имат дупки, през които се вижда слънцето.
Йоанна: Не, няма дупки по облаците. Те скриват слънцето, но не съвсем.
Даниел: А през нощта е тъмно, няма светлина.
Анна: На мен ми е чудно как така понякога през нощта е светло. Аз веднъж през лятото си легнах следобед и съм спала и през нощта. Събудих се по светло и попитах баща ми колко е часът. Той ми отговори, че е шест. В шест часа през нощта беше светло!
Йоана: Денят през лятото е дълъг, а нощта — къса. През зимата денят е къс, а нощта е дълга. Както сега.
Веско: Да. През лятото съм виждал, че се стъмва и в 22ч. А през зимата още в 18ч. е тъмно. Възможно е в 6ч. да е било светло през лятото.
учителката: А някой може ли да каже тогава кога започва денят и кога — нощта?
Веско: Когато слънцето изчезне, е нощ.
учителката: А по залез слънце какво е?
Веско: И ден, и нощ. И двете.
Антонио: Понякога, когато Луната е на линията на Слънцето, през деня също става тъмно. Слънчево затъмнение.
учителката: А, значи е възможно и през деня да бъде тъмно.
Даниел: Да, тогава Луната застава пред Слънцето! А обикновено Земята се намира между Слънцето и Луната.
учителката: В такъв случай ако при нас е нощ, дали по това време за всички на планетата е нощ?
Даниел: В Америка е ден тогава. Нощта е на половината планета. И като се върти Земята, нощта настъпва и по другите места.

Симона, 6г

Симона, 6г.

09 Февр.

Вълшебни думи?!

Понякога в заниманията по Философия стават чудеса. Като казвам чудеса, имам предвид чудесни и радостни събития. Събития – за общността на чудещи се, която ги сътворява. Ще разкажа за чудото на една група второкласници, чиито часове се провеждат на английски език. Децата са поканени да  обсъждат следния текст, озаглавен „The Magic Tree“*

A long, long time ago a little boy was walking through a park. In the middle of the park there was a tree with a sign on it. The sign said
„I am a magic tree. Say the magic words and you will see.“
The boy tried to guess the magic words. He tried
abracadabra,
supercalifragilisticexpialidocious,
tan-ta-ra,
and many more… but none of them worked.
Exhausted, he threw himself on the floor, saying: „Please, dear tree!“ and suddenly, a big door opened in the trunk. Inside everytТониhing was dark, except for a sign which said
„Carry on with your magic.“
Then the boy said
„Thank you, dear tree!“
With this, the inside of the tree lit up brightly and revealed a pathway leading to a great big pile of toys and chocolate.
The little boy brought all his friends to the magic tree, and they had the best party ever. This is why people always say that „please“ and „thank you“ are the magic words.


Занятието се провежда, в основни линии, според методологията „Community of Philosophical Inquiry (CoPI)“: участниците изчитат съвместно (на глас, като всеки чете, поред, определена част) предложен от обучителя текст, след което биват поканени да споделят въпроси, които са си задали по повод прочетеното. Въпросите се записват, заедно с името на автора си, така че да са видими за цялата група, а обсъждането им започва поред, според заявения от участниците (в случая, чрез гласуване) интерес.


Едно от момчетата в групата почти винаги отказва да общува на английски език. Обикновено се включва в обсъжданията, само ако открие възможност да вземе думата на български. Когато беше поканен в съвместното четене,  отначало замълча. Аз попитах: „Ники, би ли ни казал, ако пропускаш реда си за четене, за можем да продължим? Макар че ние ще се радваме да чуем и теб!“

И… Ники зачете:

… Inside everything was dark, except for a sign which said
„Carry on with your magic.“…

Благодарих , но още преди да поканя следващото дете, друг умник от групата удивено заяви: „Но аз никога не съм те чувал да четеш толкова хубаво!“
Естествено, последваха радостни ръкопляскания. До края на часа Ники следеше обсъждането с много внимание и лека усмивка.

Децата различиха два вида вълшебни думи, от които едните са „наистина вълшебни“, а другите – не, но хората ги наричат така, понеже ги обичат, успокояват се, когато ги чуят, стават по-щастливи. Питаха се и дали дървото е говорещо дърво. Как момчето е решило да не запази откритието си само за себе си, а да сподели с приятели. Какво е било времето в парка. И други трудни и чудни въпроси…


*Източник: http://freestoriesforkids.com/audiostories/british-english/magic-tree-audio-story-narrated-british-english