Как протича едно занятие по философия в детската градина? Тук ще ви разкажем за това какви са отделните елементи и най-вече каква е ролята на обучителя, и нещата, за които той или тя се грижат по време на занятието.
Изобретяване на тема
Часът започва с процедура по изобретяване на тема - във всяко занимание едно от децата в групата предлага тема за обсъждане. Например:
Ели: „Чудя се за черното!”
От една страна, тук се работи индивидуално с оглед на развиване на комуникативни умения – от предлагащият темата се очаква да обоснове предложението си – децата разясняват, прилагат личен опит, аргументират се, преформулират изказванията си. Например:
Ели: „Интересно ми е дали черното е цвят. Според мен е цвят. Ето, блузката ми е черна. И на Йони също. Те цветни ли са? За кои неща казваме, че са цветни?”
Обучителят подкрепя детето в осъществяването на тези действия, но не ги извършва вместо него. Помощта се състои например в питания от типа:
– “Какво те учудва, като си мислиш за черното? А бялото дали също е цвят? Кои неща са цветни според теб? Само за черното ли искаш да помислим, или изобщо за цветното? Като казваш това и това, дали ни предлагаш темата днес да бъде какво е цветно и какво не е?”
От друга страна, когато самите деца изработват темите, включването им в учебно-изследователската общност се основава на техния собствен интерес. Стремежът е да уловим началата на учудването в питания като каква е разликата между истинското и вълшебното, познатото и непознатото, или какво е ученето, какво значи нещо да е бързо, полезно, да е “мое” и изобщо да принадлежи на някого. Всъщност тези начала се превръщат в темите на заниманията по философия.
Дискусия и изразяване на смисъл
Ако темата на занятието указва общата посока на мислене, същинското философстване заедно се разгръща в последващата дискусия. Участието на децата в учебно-изследователската общност по философия им осигурява време и място, в които те свободно участват в изработване и размяна на смисъл. Освен чрез вербализиране, те имат възможност да изразят мислите си и с други действия - рисуване, моделиране, и изобщо действия, чрез които се чувстват комфортно да споделят определен смисъл.
Децата не само споделят своето разбиране по темата, те се учат да обосновават мнението си, да проявяват стремеж към разбиране на чуждата позиция. Тук всеки пита и отговаря, съгласява се с другия или не, всеки прави темата смислена за себе си и по-обмислена за останалите. Ето част от дискусията по темата за цветното и безцветното, както я изследваха няколко деца от трета група:
Карина: Ако имаш бял лист хартия, не можеш да рисуваш на него с бяло, защото нищо няма да се вижда. Ще е безвцветно.
Дара: Трябва ти червен, или зелен лист и тогава можеш да рисуваш и с бяло, и ще се вижда какво е нарисувано.
Йони: Моят костюм за Хелоуин е червен, и е цветен.
Ели: А моят е бял. Но също има цвят, не е безцветен.
Учителят: А прозорецът цветен ли е?
Марк, Коко, Дара: Бял е!
Учителят: Ами тази дъска, тя бяла ли е (посочва бялата дъска)? Нейният цвят същия ли е като на прозореца?
Децата дружно отговарят, че не е.
Стефан: Прозорецът е прозрачен, през него се вижда всичко. Той си няма цвят.
…
Учителят: А ако е тъмно? Ще виждате ли нещата и техните цветове?
Коко: Аз виждам, когато е тъмно!
Карина, Йони, Дара, Ели: И аз!
(Учителят моли децата да си затворят очите за малко)
Учителят: Докато бяхте със затворени очи, виждахте ли нещо, нещо цветно?
Коко: Не, беше тъмно.
Дара: Аз виждах - делфини и едни цветя!
Коко: Но делфините не са тук, те живеят в морето!
Йони: И аз виждах, но не делфини, а други неща.
Учителят: Имаха ли цветове тези неща?
Йони: Да, каквито аз си реша…
Учителят: А ако си с отворени очи, можеш ли да решаваш какви да са цветовете на нещата наоколо?
Ели: Не, не можеш, те са си там…
Очаквани резултати и постижения
Децата придобиват и развиват изследователски, критически и творчески умения (за наблюдение, описание, сравнение, за свързване и разграничаване на контексти, за проблематизиране, за използване и изработване на критерии). Ученето става през правенето, като обучителят се грижи за овладяването, поддържането и рационализирането на процедурите, които всъщност всеки един от нас следва, когато се включва в междуличностни отношения, насочени към изследване и осмисляне на проблем, ситуация или изобщо на реалност, за която искаме да получим определен смисъл. С овладяването на такива процедури в заниманията по философия се работи и върху подготовката на децата за училищния живот.
Така часовете по Философия с деца са обучение в мислене, което е самостоятелно и саморефлективно, и в същото време е отворено към общуване с промисленото от другите. Участието в учебно-изследователската общност повишава увереността и самочувствието в поведението на всяко дете, както и проявата на по-ясно изразена толерантност и уважение спрямо различието и другостта. По философия се учим как да мислим самостоятелно, но и как да мислим заедно.