05 дек.

Всички сме хора!

Ето и философските камъчета за тази седмица. Този път са мънички – твърдения, отделени от контекста на обсъжданията, в които са били изработени от своите автори. Поемаме отговорността, понеже сме убедени, че откритостта и истинноста, откриваеми в казаното от децата, са достатъчен контекст и повод да ги споделим.

Ели, петгодишен, мислейки по въпросите на възпитанието: „Ако възпитаваш едно дете, трябва да му показваш какво е добро. Като казваш, и да правиш доброто. Например, ако кажеш как да се пали свещ, така че да не падне и да стане пожар, да покажеш как се прави.“

Лиляна, 3 клас, по темата за щастието: „Щастието е да вървиш по своя собствен път. Свободно да правиш това, което харесваш и обичаш.“

Тамара, 2 клас, обсъждайки чуденето как е възможно динозаврите да са толкова различни и все пак, всички да са именно динозаври (което чудене е споделено от Никола, от същия клас): „По същия начин, както и хората: някои са тъмни, други светли. Някои са ниски, високи, малки, големи. С къса или дълга коса. Говорят различни езици. Но всички сме хора!“

28 ное.

Как познавате какво е живото? (философски камъчета #1)

Децата, с които се срещаме в работата си, ни радват с много от действията си. Сред най-впечатляващите и удивителните е готовността за изследователство, която проявяват. Безценни са, разбира се, и резултатите, които постигат – затова и заглавието на настоящата рубрика е „Философски камъчета“. Ще се стараем да я обновяваме редовно.
Днешните „камъчета“ са дело на група второкласници, които изследват по какво се познава, че нещо е живо. Както обикновено, дете от класа предлага темата – в описания час е ред на Петра. Повечето от децата в групата участват в занятия по философия от около четири години и имат богат опит в изобретяването на теми и обсъждането им. Част от този опит е откритието, че можеш да черпиш удивление от въпросите на другите…

Read More